Падение по собствен избор
Не е тайна, че „Падение по собствен избор“, още преди да излезе на екран, е сравняван със знаменития „Планината Броукбек“. Пресата пише: „Немският отговор…“ и т.н. Питаш се защо е нужно филмите да се „надскачат“. Едва ли можеш да допуснеш, че ще бъдат надиграни Анг Лий, да не говорим за Хийт Леджър и Джейк Гиленхол. И наистина не се случва това. Получило се е друго кино, друга любовна история, друга драма. Съвременна, достъпна, разбираема, но и не съвсем обикновена. Любовта създава, но и руши. Чувствата свързани с нея на щадят, тази сила не иска твоето разрешение. И даже да се съпротивляваш, да търсиш варианти – нямаш избор. Любовта прониква дълбоко в теб, изпълва те и си й напълно подвластен – обръщаш наопаки живота си, засягайки покрай това и живота на другите близки и скъпи около теб хора. Любовта на Кай и Марк е именно каква. Не е нужно да се говори за сюжета. В демократична Германия от ХХІ век отношението към еднополовите връзки е все още нееднозначно, и милиони хора виждат в това уродство, заплаха и се стараят да изкоренят всякакви варианти на нейните прояви. Полицейският участък е едно от максимално неподходящите места за раждане на чувства между колегите мъже, но все пак това се случва. Кай е смел, Кай е чувствен – той не атакува, но дава да се разбере на Марк, че просто да си останат колеги – няма да го бъде. Той иска нещо повече, и може да даде още повече. И всячески се бори за близост. Отначало – заедно бягат в гората, за да подсилят физическата форма на Марк, после дава ключ от квартирата си, където да могат да бъдат максимално близки и далеч от хорските погледи. Но реалността е: съпругата на Марк и новороденият им син… И те не са виновни в нищо. И те са все още любими същества за Марк, но въпреки това Кай става смисълът на живота и този фактор, който ще доведе до крушението в семейството, отношенията с колегите, с родителите и ще доведе до пълна загуба в яснотата в жизнения път на Марк. А това е страшно. От това боли. Финалната песен на Miss Kenichi — „Who Are You“ много точно предава настроението на хладната, гнетяща самота, като отговор на главния въпрос.
