Обичахме се толкова много

1945 г.: Италия се освобождава от фашизма. Трима приятели, участвали заедно в Съпротивата, вярват в бъдещето на страната си. Комунистът Антонио (Манфреди) е убеден в „утрешните дни, които ще пеят“; студентът по право Джани (Гасман) мечтае да защитава справедливи каузи; заклетият киноман Никола (Сата Флорес) е сигурен, че неореализмът ще спаси света. Годините отлитат и охлаждат въодушевлението им, а личният живот на всеки от тях, успоредно с обществения, протича с редица провали. Срещат се в различни периоди от пътя си, за да обсъдят несбъднатите си надежди, предадените идеали, несъстоялата се революция. Филмът е посветен на Виторио де Сика (1901-1974), който не доживява да го гледа.