Само най-силният
Завръщайки се родния си град, бившата барета Луис (Марк Дакаскос/Mark Dacascos) установява, че там командват бандите, които примамват в своите редици все повече младежи. Той впряга своите сили и умения в бойните изкуства за да се опита да научи тийнейджърите от училището му, в което той самия на времето се е ползвал с доста лоша слава, на самоуважение и да ги накара да осъзнаят, че бандите не са избора, който биха направили за бъдещето си. Режисьора Шелдън Летич, благодарение на опита и успеха си в правенето на подобни филми („Двоен удар” с Жан Клод ВанДам), както и залагайки на екзотичното Бразилско бойно изкуство „Капоейра (Capoeira)”, успява да придаде своеобразен чар, на иначе лесно предсказуемия сюжет. Бойните сцени във филма са много динамични, атрактивни и с отлична хореография, което го прави задължителен за гледане от почитателите на този жанр. Капоейра е едновременно бразилско бойно изкуство и танц. Първоначално практикувана от черните роби в Бразилия, днес капоейра е разпространена по цял свят. В африканските култури танц и борба трудно могат да бъдат разделени едни от други. От там и многото танцови и акробатични елементи в Капоейрата. Легендата разказва, че на робите в Бразилия е било забранено да се бият по между си, за да не се контузват ( Господарите си пазели „стоката“ ). За да разрешават конфликтите си по физически начин, боят бил превърнат във формата на танц. Подобно на Капоейра, в области с африкански роби, възникват други форми на бойни танци. Например в Куба е разпространено „Мани”. Първоначалните форми на капоейра може да се разглеждат като разновидност на улични боеве. Капоейросите се събирали в банди в крайбрежните градове на Бразилия: Рио де Жанейро, Ресифе, Салвадор де Бахия. Така днешната капоейра е издънка на африкански бой, модифициран в големите бразилски градове. Капоейра, като всяко бойно изкуство има своята философия. Учи капоейристите на взаимоуважение и положителна нагласа към живота (винаги усмихнат). Освен това човек има възможност да опознае възможностите на тялото си и да преоткрива артистичността си