Дневникът на Ане Франк

Родена е във Франкфурт на Майн на 12 юни 1929 г. в семейството на предприемач. Ранното й детство е преминало в уютна обстановка, в обкръжението на любовта на родителите, сестра й и роднини. През лятото на 1933 г. семейството и напуска Франкфурт и се преселва в Амстердам, където Ото Франк основал фирма за производство на хранителни продукти. Векове наред холандците давали убежище на преследваните по политически причини. През 1940 година немците окупирали Холандия и започнали да реализират антиеврейски мероприятия – залавяне на евреите и депортирането им в концентрационни лагери в Германия. Холандски приятели на семейство Франк изградили вътрешна пристройка над стаите в една къща, която те обитавали в продължение на две години. Тук Ане Франк води своя дневник, който познават милиони хора по света. На 4 август 1944 г. по донос скривалището е разкрито, Ане Франк и семейството й са депортирани. Оцелелият Ото Франк по-късно пише: “Есесовецът измъкна чантата и попита има ли в нея скъпоценности. Аз му отговорих, че там има само хартия. Той изхвърли документите и дневника на Ане на пода, измъкна кухненските сребърни съдове и свещници, които използвахме по време на празници и ги сложи в чантата. Ако беше взел дневника, тогава никой не би чул за моята дъщеря”. Едва на 15 години, Ане умира през март 1945 година в концентрационния лагер Берген-Белзен, не дочаквайки само с няколко месеца края на войната. “Дневникът на Ане Франк” е публикуван след войната и веднага става сензация. Впоследствие книгата е била преведена на 32 езика, а по-късно историята е пресъздадена чрез кино – и театрални постановки. Световната съвест била разбунена от трагичната история на обикновената еврейска девойка, с топла чувствителна душа, описвала превратностите на човешката съдба и заобикалящата я опасност. Ане Франк и дневникът й са се превърнали в символ на милиони евреи, станали жертва на унищожителната расистка политика на националсоциалистите.