Старецът и детето
Клод (Ален Коен) е деветгодишно еврейче, което създава много грижи на родителите си. Не желаейки да се съобразява със своето особено положение в окупирана Франция, той иска единствено да има живота на нормално дете. Изпратен на село заради безопасността му, той се запознава с дядото (Мишел Симон), яростен антисемит и обожаващ Петен. Разбира се дядото и не подозира за националността на стоварилото се на главата му дете. Той го приема с отворени обятия и закоравялото му сърце омеква: Клод се явява за него олицетворение на фундаменталния принцип за помощ към ближния, особено ако този ближен е дете. Обграден от любов, Клод губиособения си статус и става обикновено момче. Неговите страхове и незнанието за света вдъхват живот в замрелия селски бит. У дядото се завръща предишната му енергия. Той, който преди е обичал само кучето си, отново започва да се интересува от хората и възобновява отношенията си със сина си Виктор (Роже Карел). Карикатурният образ на евреина, не предизвикващ съмнение у дядото, за Клод се явява страшилище, приказен персонаж от рода на Кошчей Безсмъртни. Старецът и детето се унасят във взаимна игра, предизвикана от детските страхове. Дядото, стар ръждясал механизъм, се връща към живота благодарение на енергията на подвижното дете, искащо да научи колкото се може повече за окръжаващия го свят, въпреки антисемитизма и войната. Сдържаността на неизбежния финал демонстрира дълбоко преклонение пред тази вечна алхимия. Детето, което ще стане мъж, стъпва на пътя на доверието, благодарение на пробуждането на любовта в разочарования от живота старец, който внезапно открива в себе си инстинкта за помощ към ближния.