До последен дъх

Защо ли, когато става въпрос за този филм, всеки започва с думата „римейк“? „Оригиналът“ на Жан-Люк Годар, ако може така да се изразим, е гледан нееднократно от киноманиаците. Но той само в отделни случаи напомня за себе си в този чисто американски филм. Тук всичко е по-американско, по-феерично, по-страстно. В отличие от своя съименник, черно-белия си събрат, лентата блести с ярките си цветове, парещ рокендрол, бесен ритъм на повествованието. Еротиката също изобилства, заради което филмът видимо придобива някак си развлекателна и мелодраматична окраска. Превръща се от истинска криминална драма в сладък „холивудски бонбон“. За това способства клиповия маниер на заснемане, сочните цветове, леещи се буквално от екрана. Явно режисьорът се е погрижил за естетическата страна на филма. Красота, това е първата дума, която ти идва на ум. Тук всичко е красиво – главните герои, актьорите изпълняващи техните роли, операторската работа, природата, „креватните“ сцени. Затова, безусловно, филмът се гледа наистина на един дъх, но това не е последното. От оригинала го отличава в известен смисъл и открития финал… А актьорите? Ричард Гиър и Валери Каприски – и двата млади, красиви, секси – а и в това е едно от достойнствата им. След „Американски жиголо“ и „Офицер и джентълмен“, Гиър е на път към върховата си кариера, удачно използвайки образа на лудата глава и мачото. Героят му не се интересува от утрешния ден, живее сега и за нищо друго не го е грижа. Единственото, което му е скъпо, това е прекрасната французойка Моника, с която се е запознал в Лас Вегас. Неудържимо мечтаейки да заминат за Мексико, Джеси в бесен ритъм изживява настоящето и никога не поглежда назад, наслаждавайки се на всяка минута, като че ли предчувствайки, че няма нищо вечно. Видимо за да предаде на филма френски колорит, режисьорът е поканил Валери Каприски. Тя отлично се вписва в картината, лесно изпълнява ролята на чувствена студентка. В родината си тя често украсяваше кориците на еротичните списания и участваше във филми като „Годината на медузата“, „Афродита“ и „Публична жена“… Режисьорът Джим Макбрайд много изящно подхожда към действието на екрана, използвайки други произведения на масовата култура. Героят често цитира комикса „Сребърния сърфист“, влюбените се скриват в имението на небезизвестния холивудски актьор Ерол Флин; финалната любовна сцена е разположена зад екрана в кинозала, на който тече филм „ноарът“ „Луди по оръжието“ (Gun Crazy), а за епизодичната роля на проф. Бодро е поканен френският режисьор, сценарист и художник Йожен Лурие (работил във филмите на Жан Рено]ар). А и като основна връзка с оригиналния френски филм, фамилията на героинята е Поакар, както у Белмондо в Годаровия филм. Добавяме още и това, че звучи огромно количество великолепен рокендрол, грамадни открити автомобили и популярен комикс. Впрочем, филмът е един от любимите на Куентин Тарантино. Именно оттук той взема песента „Jack The Ripper“ в изпълнението на „Link Wray and Ray Men“ за своя шедьовър „Криминале“.