Безтегловност
Bis die Welt einen Rand bekommt
Флорънс не проумява какво се е случило с баща й. Тя не разбира защо той не усеща, когато тя го докосва, защо не чува думите й, когато му говори. Според нея той ги е напуснал, макар тялото му да лежи в болницата. Майката на Фло й обяснява, че той е с тях, но в същото време е много далеч. Постоянните въпроси на Фло я принуждават да измисли история за това къде е бащата. На стената виси снимка на луната и тя казва на дъщеря си: „На луната е“. На Фло тази идея и допада – с въображението на 5-годишна тя започва да си представя как баща й се рее в космоса.