Мъжът, който плачеше

Годината е 1927-а. Малката еврейка Фегеле живее щастливо с баща си – църковен певец, и баба си в руско селце. Но под постоянната заплаха от преследване баща й предпочита да замине за Америка, а след като си намери работа, да прибере и семейството си. Скоро след като напуска страната, насилието нахлува в селото. Фегеле е изгонена заедно с някои свои съселяни, които се надяват да се доберат до Америка, но се озовават на кораб за Англия. Фегеле е преименувана Сюзи, изпратена в християнски приемен дом и в училище, където й е забранено да говори идиш, но пък се научава да пее. 10 години по-късно тя напуска Англия, за да отиде в Париж, където става хористка и се сприятелява с амбициозната руска танцьорка Лола. Започва да спестява с надеждата да събере пари за път до Америка. Заедно с Лола си намират работа в новата оперна трупа на импресариото Феликс Периман.